space trooper helmet

Маски и шлемове

Учители, медицински работници. Двете не са равнозначни. Аз и сестра ми сме в двете професии и обменяме опит, взаимно се пазим и сме по-силни заедно. Аз ценя нейната и тя моята. Различни сме.

Но аз не съм избирала да бъда здравно лице, нито да се пазя от болни хора. Никой не го е избирал. И все пак, тук сме.

Много колеги преподаватели бурно спорят от двата лагера на „дилемата“, която според мен не би трябвало да съществува. Хора сме, разбираемо е да има различни мнения. Истината е, че като възрастните, и като отговорни преподаватели, ние сме за пример. Как ще подходим без паника и същевременно давайки знак за подходящото поведение по време на такава неочаквана ситуация.

Динамична ситуация

В началото на учебната година децата бяха в клас без маски, както и сега. Но ситуациите са различни, сега има много повече заболели. Не съм медицински лице, не съм специалист. Не искам отговорността за решенията в тази сфера. Знам само, че ако зависи от мен да опазя децата при които влизам, клас след клас – да, ще нося маска. И ако те искат да се пазят един друг имат правото да носят такава, колкото и да им е трудно.

Откакто в България надскочихме 2000 положителни на ден, вече нося и шлем върху маската. Така знам, че и майка ми е по-спокойна за здравето си у дома. Това ми е приоритет. За жалост е ужасно неудобно, задушавам се и не ме чуват. По-лошото е, че ставам обект на смях в очите на децата в клас. За тях моето поведение е излишно, прекалено и ощетяващо за тях. не ме чуват добре, не се заслушват по-внимателно. Те искат нещата да са постарому.

Как да им обясня, че така ги пазя, пазя и себе си и своето семейство, доколкото мога и средствата ми позволяват. Да, може да е психологически механизъм за преодоляване на тревожността, но истината е, че не ми помага особено, Смятам го обаче свой дълг като отговорен възрастен.

Преди няколко дни бяхме за кратко в дистанционна форма на обучение. Опитът ми от миналата година е сполучлив, имахме изградена система, децата знаеха как да влизат, да участват и особено по-малките бяха много активни, въпреки мнението на обществото за трудностите пред това. Тогава те ме чуваха и разбираха по-добре.

Как сме днес?

Днес в 4-ти клас половината деца ги няма, вероятно заради тревога на родителите. Класната на малките е болна с Ковид-19, съпругът й е с двустранна пневмония. Нещата бързо излизат извън сферата на нашите възможности за справяне. И все пак сме там всеки ден.

Не искам да давам съвети, нито да обвинявам никого. Имам предвид кой търпи отговорност, те си знаят какво са и не са направили. В случая ще кажа едно за себе си – аз ще нося и маската и шлема, дори да е фалшива утеха, за да съм в клас възможно най-дълго и да помагам присъствено с каквото мога на децата за разбирането.

В коридорите на училище е тихо. Малкото класове малки ученици се движат предпазливо, мрачно е. Колегите са посърнали и тревожни, но смели. Без много да се обсъжда, всеки е на линия, в клас, с непоклатимо и дори войнствено добро настроение, за да сме заедно с децата си.

Потенциално дистанционно и как да стане?

Когато и присъствието стане невъзможно, било поетапно или наведнъж, пак ще бъда на линия всеки ден, ще ползвам всички възможни ресурси за провеждането на учебния процес. Има един важен момент тук. Не може „проследяемостта“ да е по-важна от реалното обучение. Трябва сериозно да се помисли за подобрение, има как. Платформите не бива да „крашват“ за щяло не нещяло. Документалното отбелязване в бланки и анкети не е по-важно от обхващането на децата. Ако някой се скатава и не кара своите уроци, това ще се разбере веднага – деца и родители са много чувствителни сега към реалното и качествено обучение.

Затова аз съм спокойна и ще продължа да ползвам широк набор от технологии, за да си обезпеча спокйствието на децата. Не е нужно да са много, две-три апробирани техники са достатъчни. За мен това са moodle, zoom, google forms и обучителни канали на японски и английски език. Има методи да уеднаквим използваните платформи на ниво училище. Но трябва да се погрижим те да са стабилни, защото след осем месеца в тази ситуация не можем да твърдим как сме изненадани от някаква грешка в системата.

Здраве и грижа за себе си

Най-важното сега е да сме здрави, да се пазим и да поддържаме висок дух и добро настроение доколкото това е възможно. 自愛・self care – на японски и английски има такива думи и изрази. Ние май си нямаме. Трябва да се погрижим за себе си първо, за да сме от помощ на по-неуверените от нас, на учениците си. Грижа и внимание сега.

За мен това ознава разходка в планината, ако мога. Да пия горещ чай след работа вместо да бързам с електронния дневник. Да, ще въведа отсъствия и оценки, но първо трябва да се погрижа за себе си.

Това не отменя нуждата от здрава система. Знам, че ръководството на училището ми дава максимално сили и енергия за справяне и париране на всякакви проблеми в зародиш. Но понякога дори и това не стига. Затова – търпение към другите, към себе си, и маска и шлем!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *