На 30.12.2016 г. вечерта се прибирахме от кинопрожекция, която никога нямаше да забравим. Майка ни падна, покосена от инсулт. Това е историята на нашия оцелял от инсулт #strokesurvivor. Споделяме опита и лимонадата, която създаваме всеки ден от лимоните, които животът ни поднесе.

От първите моменти на викането на линейката, престоят за една единствена седмица в болница и дългия път по рехабилитацията и възвръщането към живота. Това е опит, които не пожелаваме на никого, но който можем да споделим, за да помогнем.

България е на челно място по заболявания на сърдечно – съдовата система, както и на инсултите и инфарктите. Според статистиката смъртността от тези болести у нас е четири пъти по висока, отколкото в която и да е друга европейска държава. Очаква се за съжаление тази тенденция да се влошава, поради застаряването на населението у нас.

Първи симптоми на инфаркт

Тя се изразява с гръдна болка, която се пренася към лявото рамо и лявата ръка. Болката е остра и може да продължи повече от 30 минути, може да е съпроводена със задух, загуба на съзнание, спад на артериалното налягане и забавен пулс. Това са познатите на повечето хора традиционни симптоми  съпровождащи инфаркта. Има и една немалка подгрупа от хора, около 20 – 30 процента, които имат различни симптоми или изобщо нямат  симптоми.  Най-често към тези 20-30 % спадат  жените и хората с диабет, но това може да се случи на всеки.

Кои са необичайните симптоми?
Някои от необичайните симптоми са необяснима умора, задух и/или дискомфорт в гърлото, шията, челюстта или единият от крайниците. Киселините в стомаха също могат да предхождат инфаркт. Хората си мислят, че сърдечният удар трябва да бъде болка в лявата част на гръдния кош, но това не е остра болка, а по-скоро дискомфорт, чувстван в центъра на гръдния кош с притискане или стягане. 

Симптомите на инсулта са разнообразни.

Зависят от това, коя част на мозъка е засегната, какъв е вида на инсулта. Прочетете статията за видовете инсулт (исхемичен, микро, хеморагичен) и причините за тях.

В тялото настъпва изтръпване или парализа. В някои случаи пациентът не може повдигне едната ръка пред тялото, повдига я бавно, не може да стисне силно/изобщо, не може да се изправи, не може да върви.

В лицето настъпва изкривяване на усмивката, поради слабост или парализа на едната половина на лицето.

При говора също могат да настъпят резки промени (някои от които траини) – пациентът изпитва затруднение в говора, разбирането на говор (фъфли, говори бавно, бърка думи, не може да отговори, не разбира).

Всичко това е придружено често със илно, внезапно главоболие, съчетано със световъртеж, шум в ушите, чувство за потъване, гадене, замайване; възможен е и припадък. В тези първи моменти повдигнете главата, пазете езика и стимулирайте ушите на пациента, за да го върнете в съзнание, докато дойде линейката.

Дори и да няма припадък, може да има проблеми със зрението, замъгляване или светлина пред погледа; а могат да се появят рязко и сънливост, обърканост, раздразнение, халюцинации. В тези моменти комуникацията е трудна, но се опитвайте да говорите и предизвиквате вниманието на пациента.

Какво правим като видим тези симптоми?

Спешно викаме бърза помощ! За България това е телефон 112. Тук е официалният сайт и разяснение как се ползва телефонът. Никога не се шегувайте с тези професионалисти, линейките са ни кът и спешните случаи са твърде много, не ги затруднявайте!

Когато се обадите, първо кажете името си, типа на инцидента и мястото, където се намирате – това са задължителни графи в техните списъци, за да ви помогнат по-адекватно; и ако не ги кажете веднага още в началото, ще ви държат по-дълго на телефона да ви разпитват – не губете тези ценни минути!

В болницата

В нашия случаи стигнахме до МВР болница, която просто беше най-близката до нас в рамките на около 40-50 минути след инцидента и позвъняването.

Дойде линейката, видя я лекарят много внимателно, казахме съмненията си за инсулт, поради анамнезата й с предишен инфаркт. Лекрят потвърди, би някакво лекарство и я изнесоха, заедно с нас в линейката.

Вътре в спешното отделение лекар я прие с ведро настроение, което на нас ни се стори обидно! Лекарят от линейката бе така добър да ни успокои и разясни, за да не се ядосваме. Не се шашкайте или обиждайте, тези хора си знаят работата. Това, че са спокойни или в добро настроение, е защото са професионалисти, които виждат такива неща всеки ден. Не ги нападаме заради това, а им се доверяваме!

Прегледаха я, после я заведоха на скенер, за да установят поражения в мозъка. Докато чакахме скенера тя сякаш се посъвзе и се усмихна на нещо, което й казахме. Имаше надежда.

Няма да коментирам болничните условия. Има какво да се подобрява, но тъй като ни помогнаха, няма да се оплакваме. Биха й лекарство, което е много важно, защото то е основното в подобряване на процесите. Назначиха терапия вливки, които се подновяваха всеки ден.

След това я настаниха в стая с три легла – две бяха вече заети посред нощ всички спяха. Ние отказахме да си тръгнем, нямаше условия за нас, но се настанихме на стол-кушетка в същата стая и се хванахме за ръце. Животът се промени завинаги и нямаше къде другаде да бъдем, но бяхме заедно и се подготвяхме за битката.

Важността на рехабилитацията!

Aко в момента преживявате първите шокове на болестта за ваш роднина, смелост! Важно е да знаете, че ако успеете да заведете близкият си човек в спешна помощ веднага, в рамките на един до три часа от „удара“ имате най-добри шансове. Също е важно да знаете, че възстановяването е дълъг процес и изисква воля и търпение. Най-много обаче е нужна ЛЮБОВ.

Дишайте и не се отчайвайте, има надежда, в много от случаите в зависимост от възрастта или конкретната ситуация, огромни шансове за пълно или почти пълно възстановяване.

Лекарите в болницата няха скептични, че някога ще успеем да вдигнем мама на крака, бяха я отписали. Но с много тръпение, обич, шеги и работа, работа, работа постигнахме почти чудодейно възстановяване.

Вземете си рехабилитатор и логопед. Особено в първите седмици и месеци това е критично важно. Може би сте в положение, в което е невъзможно да се грижите сами за близкия си. Това е най-ужасно, защото в никой дом/център няма да го обичат и милеят за него като вас. В такива ситуации, потърсете най-добрата възможна помощ. Има огромно значение.

С нас ежеседмично идваха да работят рехабилитаторът Саша Ризова и логопедът Наталия Иванова. Те ни подкрепяха с експертизата си и ни даваха ясни и конкретни указания как и ние да работим с мама. Всеки ден, сутрин, обед и вечер – движение и упражнения! Струва ви се много? Графкът ви се натоварва? Да, но това е начинът и ще намерите как да се справите.

Пътят е дълъг и труден. Има надежда, иска се работа и много отдаденост и всичко ще се нареди. Такова преживяване поставя целия живот и всичките ви ценности в перспектива. Така стават ясни важните неща. Преходността се усеща с всеки дъх, съзнанието се изостря и всеки един миг става сладък и безкрайно ценен.

Ако знаем какво да очакваме, можем да се подготвим по-добре за подобен сценрий, или дори да го избегнем изцяло. За онези семейства, за които това вече е факт, а не хипотеза – разбираме ви, подкрепяме ви и сме на ваша страна.

Ako търсите повече информация за възможните начини за справяне, вижте и тук –

Проверете се за холестерол, високи нова на стрес/захари в кръвта. Хранете се здравословно, движете се възможно най-активно. най-доброто лечение е предпазването.